Същност на атрофията
Атрофията на мускулите е обратното състояние на хипертрофията. И докато последната е търсена в някои спортни среди, загубата на мускулна маса е нежелана и може да има сериозни последици за човешкото здраве. При мускулната атрофия се наблюдава намаление на мускулната тъкан. Това води до слабост и отпадналост (мускулите обичат движението). Може да бъде резултат от начина на живот или вследствие на различни заболявания.
Видове атрофия
Основните видове мускулна атрофия са два.
-Първият е неупотребяване на мускулите и е свързан с начина на живот.Наблюдава се при хора, които имат седяща работа и ниска физическа активност поради медицински състояния, които ограничават движението им.
-По-тежкият вид е невралната мускулна атрофия. Появява се, когато има нараняване или болест на нерв, свързан с мускула.
Причини за появата на атрофия
Свързани с особености в спортуването:
-Загуба на мускулна маса може да се наблюдава при кардио дейности. Било то продължителни (на дълги разстояния) или на гладно. Ако работите за хипертрофия и не искате мускулни загуби, е хубаво да не прекалявате с времевия обем на кардиото, или да правите интервално такова.
-Спецификата на някои спортове изисква поддържане на ниско лично тегло и не е желателно трупането на прекалена мускулна маса. Мускулната маса може да се регулира – посредством вида на протокола, честотата на тренировките, подбраните тежести и др. (стига консумираните калории в диетата да са над дневния лимит).
Свързани с различни болести
-Артрити – Остеоартрит (заболяване, поразяващо ставите чрез разрушаване на хрущялната тъкан), Ревматоиден артрит (автоимунна болест, която причинява хронично възпаление на ставите).
-Неврогенни
("мио" – мускул и "патос" – страдам, от гр.) невро-мускулно заболяване, при което мускулните фибри не функционират по една или друга причини. Това води до мускулна слабост.
Има много разновидности:
-Вродени (мускулна дистрофия – прогресивно отслабване на скелетната мускулатура, смърт на клетки и тъкани; митохондриална – нарушение във функциите на митохондриите, а те имат доминираща роля за превръщането на органичния материал в енергия под формата на АТФ; метаболитна миопатия – засяга мускулите и е свързана с нарушение в преработката на липидите и съхранението на гликоген).
-Придобити (полимиозит – възпалително заболяване на скелетната мускулатура. Наблюдава се мускулна слабост и най-често засяга мускулите около гърба(разпространява се и при останалите); дерматомиозит – полимиозит, който засяга и кожата; алкохолна миопатия – злоупотреба с алкохол, която води до намалени нива на калий в кръвта.
-Амиотропична латерална склероза или болест на Лу Гериг – прогресивна дегенерация на моторните неврони. Фатално заболяване, което води до парализа. Много от засегнатите умират от дихателни проблеми и пневмония.
-Диабетична невропатия – появява се често при хора, страдащи от диабет. Една от причините е високо съдържание на глюкоза в кръвта, а това води до нарушение в предавателната способност на нервите.
-Синдром на Guillain-Barre – автоимунно заболяване на периферната нервна система.
-Множествена склероза – засяга нервните клетки на главния и гръбначния мозък, те не могат да комуникират помежду си и да изпращат сигнали. Причинява слабост, загуба на координация и баланс, спазми, проблем с говора и много други.
-Атрофия или нараняване на гръбначния мозък – по-сериозните могат да доведат до парализа.
Симптоми и последствия от атрофиране на мускулите:
-Проблеми, свързани с пазенето на баланс – падания, затруднено ходене.
-Постепенно затрудняване в ходенето.
-Намалена координация.
-Вкочаненост в крайниците.
-Проблеми със зрението.
-Обща умора и депресия.
-Скованост, която продължава повече от час след събуждане сутрин.
-Отоци и наранявания в различни области по тялото.
-Промяна в будното състояние, неспокойствие, притеснение.
-Забавена реч или невъзможност за произнасяне на говор.
-Загуба на паметта.
-Нетърпимо главоболие, често описвано като "най-лошото в живота ви".
-Парализи.
Някои от тези симптоми са животозастрашаващи.
Ето защо е необходимо навременно изследване при хора, които забелязват признаци на мускулна загуба.
Форми на предотвратяване и противодействие:
При заседнал начин на живот
Хората, които водят заседнал начин на живот, или на които им предстои такъв (например нова работа, която е статична), могат да предотвратят мускулната атрофия чрез допълнителна физическа дейност.
Вариантите са много и зависят от индивидуалните възможности – организирани тренировки (бойни изкуства, танци, различни видове аеробика, пилатес, йога и т.н.), самостоятелни тренировки (в зала, навън, или в домашни условия), повече ходене пеш (изкачване на стълбите), активни почивни дни (разходки, преходи в планината, каране на колело и др.).
При обездвижване поради медицински състояния
При следоперативни състояния, дълго лечение на легло или сваляне на гипс противодействието на мускулната атрофия се осъществява с помощта на физиотерапевта. Зависят от степента на атрофията, общото физическо състояние, засегнатите области. Някои от методите са: електростимулация (активира нервите и мускулите, засегнати при наранявания на гръбначния стълб и главата, неврологични заболявания и др.), кинезитерапия, лечебна гимнастика (може да се практикува както в зала, така и във вода)
При неврогенни заболявания
Когато мускулната атрофия е силно напреднала (например при неврогенните заболявания), лечението и противодействието са специфични и изискват точно диагностициране на проблема.
Правят се редица изследвания (проверяване на мускулната сила и рефлекси, кръвни тестове, компютърна томография, електромиография (ЕМГ), магнитен резонанс, мускулна биопсия и др.), за да се определи вида на болестта.
Следващата стъпка е избирането на методите за лечение – лекарства, акупунктура, леки физически упражнения, електростимулации, масажи и др.
Важно е да се знае, че някои атрофии са необратими. Много добра роля имат физическите упражнения, редовното движение – при артритните заболявания може да отложат лекарствената терапия и да намалят болката. С тях обаче трябва да се подхожда внимателно при болните от множествена склероза, защото може да се влошат симптомите. Физическата активност трябва да е под контрол на физиотерапевт – тогава е безопасна и има благотворен ефект.
При естествени процеси на тялото
Както вече споменахме, стареенето е естествен процес, при който с течение на времето настъпват различни промени в тялото. Клетки, тъкани и органи забавят своите функции. Но съществуват начини, чрез които да го забавим.
Преждевременно стареене настъпва при тютюнопушене, злоупотреба с алкохол, липса на физическа и умствена дейност.
Съответно, ако искаме да сме здрави и жизнени за по-дълго време, трябва да подредим приоритетите си.
Чрез хранителния режим
Протеинът е нутриентът, който осигурява на организма важните аминокиселини, необходими за изграждането и развитието на мускулите.
Аминокиселините биват незаменими и заменими. Незаменимите не могат да се произвеждат от тялото, а се набавят с храната, спортните и хранителни добавки.
Ако не приемаме достатъчно протеин, а същевременно с това спортуваме редовно, рискуваме лесна загуба на мускулна тъкан.
Другият вариант е при прекалено нисък калориен прием. Тялото ще се опита да се отърве от мускулната си маса, защото тя иска доста енергия, за да функционира.
Затова освен спортуване е нужна и промяна на хранителните навици.
Повече източници на протеин (месо, риба, яйца, млечни продукти, бобови храни и др.), достатъчно източници на енергия (въглехидрати и мазнини) и цялостен калориен прием, съобразен с физическата ни активност.
В заключение
Поддържането на тонизирана мускулатура е важно за цялостното здраве на организма.
При появата на симптоми, свързани с мускулна атрофия, трябва да се направят необходими изследвания и да се потърси мнението на специалист.
За да се радваме на по-добро здраве и по-жизнено тяло, трябва да се движим достатъчно и да се храним колкото е възможно по-здравословно.








Загубата на мускулна маса - това е намаляване на мускулната тъкан, което може да бъде както частично, така и цялостно и може да бъде предизвикано от различни фактори. Атрофията бива обратима и необратима. Според вида и степента на атрофия се назначават съответните методи за противодействие.