1.Въглехидратите от натурален произход се усвояват по-бавно.
Натуралните въглехидрати са пълни с влакна и тяхната обработка е много по-бавна.Това от своя страна стимулира сравнително бавно отделяне на глюкоза в кръвта, което пък влияе върху нивото на хормона инсулин, като го държи сравнително ниско.Така,че нека при избора ви на въглехидрати натуралните такива да бъдат с предимство.
Името на белтъчините или протеинитe произлиза от гръцкото “протон”, което означава първичен, изконен, най-съществен. Протеините са комплексни образувания на 22 аминокислеини и изграждат всички органи и системи. Органите и тъканите се развиват чрез постоянно обновяване и относително равновесие на градивни и разрушителни процеси (т.нар. хомеостаза). Затова чрез храненето в организма трябва непрекъснато да се вкючват растителни и отчасти животински белтъчини: например за човек с тегло около 70 кг. са нужни дневно около 56 гр. белтъчини.
Всички знаем, че белтъчините са основната градивна единица на нашето тяло. Затова, трябва да си доставяме достатъчно количество от тях с храната и то ежедневно. Това е необходимо, защото организмът ни не може да съхранява запаси от аминокиселини.
Логично изниква въпросът: Какво значи достатъчно?
Според последните изследвания за всеки килограм от телесното ни тегло е необходимо да приемане около 1 гр. белтъчини или иначе казано, ако тежите 55 кг. са ви необходими 55 гр. чисти белтъци на ден.
След това изниква въпросът: От кои храни можем най-пълноценно да си ги набавим?
Белтъчините са полимери, чиито елементи са двадесет аминокиселини. Човешкият организъм не може да произвежда осем от тези аминокиселини, които се наричат "незаменими" и затова трябва да бъдат приемани чрез храната. Ползата от белтъчините се изразява в това, че те съдържат именно тези осем аминокиселини.
Енергетичният еквивалент на 1 грам белтъчини се равнява на 16,76 килоджаула (4 килокалории).
Преработката на белтъчините става посредством ензими, произвеждани в стомаха, панкреаса и стената на тънкото черво. При смилането на белтъчините винаги се отделят отпадъчни продукти или киселини. По тази причина те изискват особено внимание, когато се комбинират с други хранителни вещества.
Жените често недооценяват ролята на белтъчините в менюто си. Животинските се усвояват по-добре от растителните, а нормата зависи от възрастта, пола и нивото на физическа активност.
Някои дори съзнателно се отказват от пилешко и телешко, защото свързват тези продукти само с нарастване на мускулната маса. А от белтъчини са изградени всички органи и тъкани на организма, всяка клетка. Те влизат в състава на ферментите и хормоните, пренасят кислорода в клетките, изнасят отпадъците от обмяната, осъществяват всички защитни функции.
Един хранителен режим, богат на протеини е ключът към здравословното отслабване. Ако има нещо, на което ни научи модата на нисковъглехидратните диети, то е ползата от белтъчините.
Напоследък модното в света на диетите е ориентиране към т.н. броене на калориите – едно наистина ефективно средство при отслабване. При него обаче не винаги е ясно дали приемаме най-добрите нутриенти за нашето тяло, или просто сме намалили порциите.
Ново изследване от Университета на щата Луизиана ни напомня да не ограничаваме белтъчините, защото те ни пазят от излишно натрупване на мазнини. За да стигнат до този извод учените поставили група възрастни с различно тегло на една и съща диета за 4 седмици, като в състава им влизали около 15% белтъчини.
След като изминал този период, участниците били разделени на три групи, като всяка група приемала различна диета – с 5, 15 и 25% съдържание на белтъчини. Освен това, учените добавили 1000 калории към дневния прием на всички участници.
Мускулната слабост, която е сред основните индикатори за това, че тялото страда в резултат на стрес, се дължи най-вече на липсата на глюкоза в мускулите. В резултат на този недостиг организмът не успява да си набави енергията, необходима за извършването на ежедневните дейности, защитните сили на организма му намаляват и се усеща цялостна отпадналост и постоянна умора.
Мускулите, атакувани от стреса, отслабват и заради повишените количества кортизол и адреналин, които се отделят в стресови ситуации и които оказват допълнителен негативен ефект върху мускулните влакна.
Основна градивна единица на белтъците са аминокиселините. Всички белтъци, от вирусните до човешките, са изградени от едни и същи двадесет вида аминокиселини. Те още се наричат протеини.
Белтъчините са основния градивен компонент на човешкия организъм. Мускулната тъкан, вътрешните органи, костите, кожата и косата – всичко е изградено благодарение на белтъчините. Те изграждат ензимите, хормоните, антителата, като по този начин играят важна роля върху обмяната на веществата и имунната защита на организма. За разлика от мазнините и въглехидратите тялото не трупа запас от белтъчини. Веднъж попаднали в организма те се използват по предназначение или като източник на енергия. Това налага присъствието им в почти всяко хранене.
Белтъчините са изградени от 20 вида аминокиселини, които се разделят на две групи – заменими аминокиселини (12 вида) и незаменими аминокиселини (8 вида).